Философия и методи

 

              Сигурна съм, че моята философия на преподаването ще се променя постоянно и неотменно, както и че ще еволюира с израстването ми като учител. Никога няма да твърдя, че знам всичко. Ще продължа да уча, заедно и от децата, които възпитавам и обучавам и ще се опитвам винаги да остана отворена към новите изисквания на обществото и към иновативните практики на преподаване. И тъй като всичко израства и се променя, и аз ще еволюирам и ще се усъвършенствам.

            Ще се опитвам всячески да възпитавам у децата взаимопомощ и разбиране, толерантност и приятелство, наред с трудолюбие и продуктивност.

            Ще вземам предвид личностните качества на всяко дете от групата, както и неговите специфични индивидуални нужди и стремежи; ще се опитвам да вдъхновявам у децата желание за задружност и взаимно разбирателство. Ще действам по посока напътстване на персоналното развитие на всяко дете. Тази стъпка често се осъществява чрез контакти с родителите извън занималнята в детската градина. За това ще се старая освен на такава комуникация и да създавам допълнителни събития, развлечения, поле за изява на децата.

             Не на последно място ще се старая да не забравям и да отчитам факта, че всеки учи различно бързо и по различен начин, за това ще използвам търпението си и ще насочвам усилията си към онези, които се справят по-бавно.

            Аз ще възпитавам и обучавам, но и ще се уча наред с тях.

Трудно е да се говори за универсални методи на възпитаване и преподаване, както и за собствени предпочитания към някои от тях, защото според мен всеки учител знае, че реакцията е продиктувана от ситуация, но и всеки учител, за да е майстор в областта си е длъжен да познава теоретичните основи на работата си.

Всеки от нас използва традиционни и нетрадиционни методи, сам проучва тяхната ефективност и личните си умения да ги използва, както и най-добрите моменти за тяхното прилагане.

Бих споменала само основната дейност в детската градина и бих я назовала фундамент на ученето, преподаването и усвояването на навици в детската градина, а именно играта. Чрез нея детето се ориентира, превръща се в изобретател (инвентика), мисли активно и продуктивно (брейнсторминг), реагира на извънредни обстоятелства (инцидент), отговаря или задава въпроси на учителя или на връстниците си (интерактивна беседа), следователно учи активно чрез действия, често ориентирано от правила.

„Учене по комплексен път”  – това е методът, който бих нарекла според наблюденията и опита си, и към който се придържам с разклоненията му, назовавани по различен начин: интерактивни, нагледни, фронтални и т.н.